Friday, March 2, 2012
Годишнина на Ориенталския отдел / Oriental Department Anniversary
На 5 март 1909 г. (18 март по нов стил) в Държавен вестник, бр. 49 е обнародван “Закон за народното просвещение”. Отдел Г, точка Б, глава II от закона е посветена на устройството на “Народна библиотека в София”. Именно тук за пръв път се споменава “Ориенталски отдел”, известен преди това като “Турски отдел”, а днес като “Ориенталски сбирки”. Дефинирана е неговата точна структура и предназначение. Прототип на отдела съществува още от основаването на Библиотеката, но едва след тази дата Отделът съществува в неговото съвременно значение и функции.
______________________
On 5 Mart 1909 (Julian calendar or 18 Mart Gregorian calendar) the modern Oriental Collections department was inaugurated. With the new Educational law the structure, functions and name of the Department were clearly defined and they remain virtually unchanged. Even though the prototype of the Department existed from the very beginning of the foundation of the Library, the date 5.3.1909 is its the actual anniversary.
Wednesday, July 13, 2011
Селища в Ловешко в данъчни регистри от втората половина на 19 в. / Villages in Lofça kaza according to 19th century tax registers
Сред документите от архивен фонд 181 (Ловеч) няколкото сравнително пълни и добре запазени данъчни регистри от последните години на османската власт привличат вниманието. Въз основа на два агнам дефтера от 1866 и 1877 г. (сигн: Ф. 181/167, 173 и 174) съм изготвил списък с 31 селища, спадащи към каза Ловча. Регистрите са подробни, т.е. отбелязани са личните имена на данъкоплатците, и дават добра представа за териториалния обхват на казата - в общи линии сходни с тези на съвременната област Ловеч.
______________________
Among the documents in archival fund no. 181 (Lovech) there are several quite well preserved and comprehensive tax registers from the last years of Ottoman rule in Bulgaria. I have created a list of 31 populated places in Lofça kaza based on two mufassal ağnam defter from 1866 and 1877 (NBKM, Or. 181/167, 173 and 1674). These are enough for one to be able to reconstruct the territorial extent of the kaza of Lofça. [Read More…]
Tuesday, April 5, 2011
Новопостъпили книги - март 2011 г. / New Books
Историческая энциклопедия Кавказа. Гусейнова, Ирада. Баку, 2010.
Консулски представителства във Варна 1352-2009 г. Дряновски, Борислав. Славена, 2009.
Светът на исляма: пълна хроника на мюсюлманската цивилизация. Т. 4., Османските потайности - харемът. Карахасан-Чънар, Ибрахим. ЛИК, 2008.
Война, открывшая эпоху в истории Балкан: К 180-летию Адрианопольского мира. Сборник статии. Москва, 2009.
Wednesday, March 16, 2011
102 години Ориенталски отдел / 102th Anniversary of Oriental Department
18 март (5 март по стар стил) 1909 г. се приема за рожден ден на отдела. На тази дата е обнародван “Закон за народното просвещение” (Държавен вестник, бр. 49), където се дефинират структурата и целите на “Ориенталски отдел”. Макар и в не толкова установен вид и с променливи функции, прототип на отдела (т.нар. “Турска архива” или “Турски отдел”) съществува още от създаването на Библиотеката.
______________________
On 18 Mart 1909 the modern Oriental Collections department was inaugurated. With the new Educational law the structure, functions and name of the Department were clearly defined and they remain virtually unchanged. Even though the prototype of the Department existed from the very beginning of the foundation of the Library, the date 18.3.1909 is its the actual anniversary.
Tuesday, January 4, 2011
Българи в Източна Тракия
Сътрудниците на отдела Севдийе Али и Стоян Шиваров провериха поселищните фондовете на отдела, които се отнасят до административни центрове в Източна Тракия, понастоящем в пределите на Р. Турция. Това са 31 архивни фонда, представящи следните 15 административни центрове: Бунар хисар, Лозенград, Бабаески, Виза, Галиполи, Люлебургас, Малгара, Мидия, Родосто, Хайрабол, Шаркьой, Узункьопрю, Кешан, Чорлу и Силиври. Целта на справката беше да се открият и анотират архивни документи за етническо българско население с постоянно жителство в споменатия регион. Ето и резултатите от проверката:[Read More…]
Friday, December 10, 2010
Новопостъпили книги 07.12.2010 / New Books
Mevlid-i şerif. Süleymân Çelebi (1346-1422). Targovishte, 2010.
Смях с превалявания от Изтока. Хумористични разкази, сатирични откъси, фейлетони, памфлети, алегории, гротески, комедии, пародии, шеги. София, 2010.
Thursday, December 9, 2010
132 години Народна библиотека / 132 years Bulgarian National Library
10 декември (28.11 по стар стил) 1878 година се отбелязва като рожден ден на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. На тази дата в София започва дейност временна комисия със задача откриването на обществена библиотека.
______________________
10th December 1878 is widely accepted as the birthday of Bulgarian National Library. On this date a temporal commission was inaugurated with the sole task of organising a public library in Sofia.
Friday, November 26, 2010
Град Твърдица в османски документи от 15 век
Въз основа на молба от читател извърших справка в документи на османотурски език от 15 век за името и статута на Твърдица (град Твърдица, Сливенска област).
Прегледах подробно документ от 1472 г., съхраняван в отдел “Ориенталски сбирки” под сигнатура ОАК 94/73 (може да бъде открит и под сигнатура ПД 17/27). Архивната единица представлява регистър (дефтер) на акънджии от районите на Нова Загора, Казанлък, Стара Загора, Пловдив, Хасково и Чирмен. По-подробна информация за документа е дадена на с. 175 в т. 2 на “Османотурска дипломатика и палеография” с автор Борис Недков.
Твърдица се споменава на л. 4б от дефтера като село, спадащо към нахия Нова Загора, с изписване وردیج کبران и са изброени 76 християнски мъжки имена. Най-близкото възможно предаване на османотурския текст с кирилица е “ВЪРДИЧ-и ГЕБРАН”.
В друг регистър, тимарски от приблизително същия период - края на 15 век (сигн: ОАК 45/29), Твърдица е записана като وردج, което може да бъде предадено на кирилица като “ВЪРДИЧ”. Този регистър е преведен от Руси Стойков и е публикуван в поредицата “Турски извори за българската история” т. 2.
В по-късен период Твърдица се среща в османотурските извори изписана предимно като دوردجه, което отговаря най-точно на “ДВЪРДИДЖА” - вж. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през 15-19 век. София, 2002 г.
Важно е да се подчертае, че по никакъв начин не може да се говори за “превод” на топонима на турски език, а по-скоро за опит на османските администратори да предадат с арабска графика славянското “Твърдица”. Пропускането на звука “Т” или “Д” в документите от втората половина на 15 в. най-вероятно е грешка на писаря, недочул началния звук. Няма абсолютно никаква възможност началният звук от наименованието да бъде прочетен като “Ф”.
Съставката “гебран” (изписвана в българската научна книжнина и като “геберан” или “гюберан“) обозначава християнския характер на селището (за което говори и наличието единствено на християнски лични имена в регистъра от 1472 г.).
Tuesday, November 23, 2010
Новопостъпили книги 23.11.2010 / New Books
Изобретяване на памет и забрава . Евгения Иванова. Нов български
университет, 2009.
Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа.. Юбилеен сборник в чест
на проф. Цветана Георгиева. Нов български университет 2009. Съдържание / TOC.
Thursday, October 28, 2010
1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
За поредна година Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ обявява 1 ноември за
ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ
От 10 - 14 часа посетителите ще могат да разгледат свободно читалните, каталозите и специалните сбирки, да получат информация как да ползват услугите и информацията на Библиотеката.