Friday, July 19, 2013
Такрир на Екзархията до османските власти от 1920 г.
Наскоро се натъкнах на интересен документ на османотурски език, представляващ нота (такрир) от Българската екзархия до Министерството на правосъдието и вероизповеданията на Османската империя. Документът от 2 тешрини евел 1326 г. [2 октомври 1920], заедно с негов приблизителен превод на български се съхраняват в ЦДА, сигнатура Ф. 321к, оп. 1, а.е. 2737.*
През 1920 г. тракийски бежанци от седем български села в района на Чаталджа правят опит да се завърнат по родните места, които са напуснали по време на Балканските войни. Причината за това им желание е нищетата която ги посреща в Царство България като емигранти.
Към 2 октомври 1920 г. 40 семейства вече са опитали да се завърнат в село Имрахор, но османските власти ги задържат и изпращат под охрана в столицата Истанбул. От Българската екзархия отправят официална нота до Министерството на правосъдието и вероизповеданията с молба задържаните семейства да бъдат освободени, както и да бъде позволено на българите, общо между 3 000 и 4 000 души, да се завърнат в селата си още същата есен, за да могат да засадят реколтата за следваща година. В допълнение се изтъква, че настанените в селата турци, бежанци от Балканите (мухаджири), са значително по-малко на брой отколкото е капацитета на населените места и следователно няма съществени пречки за реемиграцията на българите.
В документа са отбелязани следните български селища в каза Чаталджа, санджак Чаталджа: Аврен, Чанакча, Тарфа, Дели Юнус, Теркос, Тая Хатун, Имрохор. (Изписването на населените места е според документа: اورن, چناقچه, طارفه, دلی یونس ترقوس, طایاخاتون, امروخور)
Вижте 7 български селища в Чаталджа - според такрир на Екзархията от 1920 г.
Преводът на документа на български език, част от същата архивна единица също представлява интерес сам по себе си. В преобладаваща си част той е достоверен, но са налице и съществени пропуски и неточности. Ето по-важните от тях:
1. 1. В българския превод не е отбелязано село Аврен (дн. Akören), което присъства на ред 3 от оригиналния османотурски текст.
2. Село Тая Хатун (дн. Tayakadın) е разчетено погрешно като Торба Хатун.
3. На ред 11 от оригиналния османотурски текст е записано, че българското население [което иска да се завърне] възлиза на 3 – 4 хиляди [души]. Същото не е отразено в превода.
4. В българския превод не присъства част от написаното на 15 ред от оригиналния османотурски текст:
… [иска се] изпратените в Истанбул към 40 български семейства да бъдат освободени, за да могат да отидат в селата си.
______________________
* Нормативната уредба на ЦДА не позволява да публикувам тук документа. Мога да изпратя копие при заявен интерес.
цитиране: Шиваров, Стоян (2013). Такрир на Екзархията до османските власти от 1920 г. http://orient.ottomanist.info/?x=entry:entry130719-173120