Wednesday, July 24, 2013
A Takrir Sent by The Bulgarian Exarchate to The Ottoman Authorities, 1920
Recently I came across an interesting document in Ottoman Turkish - a takrir sent by the Bulgarian Exarchate to the Ministry of Justice and Religious Affairs of the Ottoman Empire. The document, which is dated 2 Teşrinisani 1326 [2 October 1920], is kept alongside an approximate translation into Bulgarian and stored in the Bulgarian Central State Archives (CSA) under call number F. 321k, Op. 1, a.e. 2737. *
As Thracian refugees were often met by poverty in the Kingdom of Bulgaria many of them were considering returning to their homes after the cesation of the armed conflicts. In 1920, refugees from seven Bulgarian villages near Çatalca attempted to return to their settlements which they had deserted during the Balkan wars. [Read More…]
Friday, July 19, 2013
Такрир на Екзархията до османските власти от 1920 г.
Наскоро се натъкнах на интересен документ на османотурски език, представляващ нота (такрир) от Българската екзархия до Министерството на правосъдието и вероизповеданията на Османската империя. Документът от 2 тешрини евел 1326 г. [2 октомври 1920], заедно с негов приблизителен превод на български се съхраняват в ЦДА, сигнатура Ф. 321к, оп. 1, а.е. 2737.*
През 1920 г. тракийски бежанци от седем български села в района на Чаталджа правят опит да се завърнат по родните места, които са напуснали по време на Балканските войни. Причината за това им желание е нищетата която ги посреща в Царство България като емигранти.[Read More…]
Wednesday, July 13, 2011
Селища в Ловешко в данъчни регистри от втората половина на 19 в. / Villages in Lofça kaza according to 19th century tax registers
Сред документите от архивен фонд 181 (Ловеч) няколкото сравнително пълни и добре запазени данъчни регистри от последните години на османската власт привличат вниманието. Въз основа на два агнам дефтера от 1866 и 1877 г. (сигн: Ф. 181/167, 173, 174 и 866) съм изготвил списък с 31 селища, спадащи към каза Ловча. Регистрите са подробни, т.е. отбелязани са личните имена на данъкоплатците, и дават добра представа за териториалния обхват на казата - в общи линии сходни с тези на съвременната област Ловеч.
Благодарности за Цветан Стефанов за правилната локализация на част от селищата.
______________________
Among the documents in archival fond no. 181 (Lovech) there are several quite well preserved and comprehensive tax registers from the last years of Ottoman rule in Bulgaria. I have created a list of 31 populated places in Lofça kaza based on two mufassal ağnam defter from 1866 and 1877 (NBKM, Or. 181/167, 173 and 1674). These are enough for one to be able to reconstruct the territorial extent of the kaza of Lofça. [Read More…]
Tuesday, January 4, 2011
Българи в Източна Тракия
Сътрудниците на отдела Севдийе Али и Стоян Шиваров провериха поселищните фондовете на отдела, които се отнасят до административни центрове в Източна Тракия, понастоящем в пределите на Р. Турция. Това са 31 архивни фонда, представящи следните 15 административни центрове: Бунар хисар, Лозенград, Бабаески, Виза, Галиполи, Люлебургас, Малгара, Мидия, Родосто, Хайрабол, Шаркьой, Узункьопрю, Кешан, Чорлу и Силиври. Целта на справката беше да се открият и анотират архивни документи за етническо българско население с постоянно жителство в споменатия регион. Ето и резултатите от проверката:[Read More…]
Friday, November 26, 2010
Град Твърдица в османски документи от 15 век
Въз основа на молба от читател извърших справка в документи на османотурски език от 15 век за името и статута на Твърдица (град Твърдица, Сливенска област).
Прегледах подробно документ от 1472 г., съхраняван в отдел “Ориенталски сбирки” под сигнатура ОАК 94/73 (може да бъде открит и под сигнатура ПД 17/27). Архивната единица представлява регистър (дефтер) на акънджии от районите на Нова Загора, Казанлък, Стара Загора, Пловдив, Хасково и Чирмен. По-подробна информация за документа е дадена на с. 175 в т. 2 на “Османотурска дипломатика и палеография” с автор Борис Недков.
Твърдица се споменава на л. 4б от дефтера като село, спадащо към нахия Нова Загора, с изписване وردیج کبران и са изброени 76 християнски мъжки имена. Най-близкото възможно предаване на османотурския текст с кирилица е “ВЪРДИЧ-и ГЕБРАН”.
В друг регистър, тимарски от приблизително същия период - края на 15 век (сигн: ОАК 45/29), Твърдица е записана като وردج, което може да бъде предадено на кирилица като “ВЪРДИЧ”. Този регистър е преведен от Руси Стойков и е публикуван в поредицата “Турски извори за българската история” т. 2.
В по-късен период Твърдица се среща в османотурските извори изписана предимно като دوردجه, което отговаря най-точно на “ДВЪРДИДЖА” - вж. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през 15-19 век. София, 2002 г.
Важно е да се подчертае, че по никакъв начин не може да се говори за “превод” на топонима на турски език, а по-скоро за опит на османските администратори да предадат с арабска графика славянското “Твърдица”. Пропускането на звука “Т” или “Д” в документите от втората половина на 15 в. най-вероятно е грешка на писаря, недочул началния звук. Няма абсолютно никаква възможност началният звук от наименованието да бъде прочетен като “Ф”.
Съставката “гебран” (изписвана в българската научна книжнина и като “геберан” или “гюберан“) обозначава християнския характер на селището (за което говори и наличието единствено на християнски лични имена в регистъра от 1472 г.).
Tuesday, November 3, 2009
Четири села в Кюстендилско през 1845 г.
Извлечение за селата Четирци, Шишковци, Горно и Долно Кобиле и Ресен от регистър на населението (нюфус дефтер) за казата Кюстендил от 1845 г. Регистърът се съхранява в отдел “Ориенталски сбирки” на НБКМ под сигнатура Д634.[Read More…]