Tuesday, July 23, 2013
Османотурски документи за историята на Унгария
Излезе от печат сборник османотурски документи, озаглавен “Османотурски документи за историята на Унгария и унгарците 17-19 в.”
Изданието включва подробни анотации на 25 архивни документа, съхранявани във фонд 316 (Унгария) на отдел „Ориенталски сбирки“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Преобладават единични документи, които обаче нерядко са свързани по смисъл. Най-често се срещат хюджет-и, но са застъпени и други видове документи, включително регистри, молби, разписки, протоколи, султански заповеди. С изключение на Борис Недков, досега те не са били обект на внимание от страна на специалисти.
Най-ранният от анотираните документи е от 1658 г., а най-късният – от 1861 г. Документите от ХVІІ в. са концентрирани между 1658–1687 г., т.е. в един период от приблизително 30 години. Това са последните години на османско господство в унгарските земи и съвсем нормално основната документирана тема да е военната – гранични крепости, военни доставки, заплати за гарнизоните и др. На дневен ред по това време е противоборството на османците със западните християнски сили и най-вече с Хабсбургската империя, което намира най-ярък израз в „горещите конфликти“ от 1663–1664 г. и войната със Свещената лига от 1683–1699 г.
С изключение на последния 25-и документ, тези от ХІХ в. са посветени на емиграцията след неуспешната „Пролет на народите“ от 1848 г. и по-конкретно на убежището, което Лайош Кошут и съмишлениците му търсят и донякъде намират в пределите на Османската империя. Част от емигрантите приемат исляма и получават нови мюсюлмански имена, както и офицерски постове в османската армия. Настанени са в Шумен, за да не бъдат в непосредствена близост до границата с Австрийската империя. Османското правителство обаче взема решение да интернира водачите на емигрантите в Кютахия. Всички тези събития са регистрирани в представените документи, макар и фрагментарно и с безпристрастния език на османската административна машина.
Значителна част от представените анотации не се отнасят конкретно до унгарските земи и особено до днешните предели на държавата Унгария. В немалко от тях са отбелязани населени места и събития, случили се на територията на днешни Румъния, Сърбия, България и Словакия, но които имат отношение към събития, свързани с унгарската история.
Чрез приложените факсимилета на документите тесните специалисти ще получат по-подробна представа за палеографските и чисто езиковите особености на оригиналните текстове. Копия на документите са достъпни и в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Изданието, e налично в книжарницата на НБКМ. Може да го поръчате и като се свържете с нас.